„Сърце, което помни, но не се прекланя“

  Има една тишина, която идва след бурята – тишината на осъзнаването. След разпилените мечти, след думите, които режеха като нож, след нощите, в които търсиш себе си между спомените на двама. Тази стихосбирка е за теб – за жената, която обичаше истински и беше предадена, за жената, която даде цялото си сърце и остана с празни ръце.

Но, мила моя, празни ли са ръцете ти наистина? Или държиш в тях нещо по-ценно – себе си?

Аз съм като теб. Аз преминах през същото. Паднах, разпилях се, събирах се отново. И сега държа в ръцете си не загуба, а сила. Защото любовта не ни разрушава – тя просто ни учи кой заслужава да остане и кой е бил само урок.

Тази стихосбирка е гласът на болката, но и на възраждането. В нея ще откриеш себе си, но няма да останеш там. Ще намериш думите, които някога си искала да изкрещиш, но и тези, които ще ти помогнат да продължиш.

Този блог, този проект, тази общност – всичко е за нас, жените, които повече няма да позволят да бъдат сринати. Тук ще говорим, ще се изслушваме, ще се издигаме заедно. Ще се учим да не приемаме любовта като саможертва, а като дар, който трябва да бъде споделен с правилния човек.